"Страна на чудесата за непукисти и Краят на света" на Харуки Мураками - кратък коментар

Тази книга ми достави удоволствието познато от детските книжки навремето - потапянето в един специфичен, въображаем свят. Не че това е нетипично преживяване на литературата по принцип. Но в тази книга има много типична приказност, един стилизиран свят с привкус на мистичност, сюреализъм, символи от приказки и истории от далечни отминали времена, усещане на границата на съзнателно и на мистично подсъзнателно, като в картина на Giorgio de Chiricо.




Направи ми впечатление освен това едно хедонистично вглъбяване на моменти в дребни субективни усещания - жаждата за сън в последните часове от изморителния ден и потапянето в него накрая...жаждата за релаксиращия ефект на уискито и удоволствието от него са описани така, че чак примамват да опиташ... Интровертни субективни преживявания, които те задържат в усещането за затворено лично пространство.

Такъв е, за мен специално, и Градът. То е като сън наяве..., заради сюреалистичното усещане. Зима, студени бели пространства, неколцина хора само и всеки персонаж стилизиран, представен единствено чрез ролята си в приказката, в една статична, в конфликт с никого роля; ненатоварващ с присъствието си, с Другостта си. Героят на романа спи през деня и гледа света само привечер или в облачни дни ... всичко това оставя впечатление за една ненатоварена от външния свят затвореност и интровертност... всичко се случва в познатото лично пространство, разширено да приеме едни непроменливи неколцина персонажи, Часовникова Кула, Река и Гора, оградени от стената на Града.