За неведомите пътища на мотивацията: Аз и Другият

Да вземем ситуацията, когато човек иска да свърши нещо, но безверието в положителния резултат му пречи дори да опита. Странно е по какви пътища тогава съдбата може все пак да успее да го мотивира. Предчувствието за успех, което би могло да те накара да се надигнеш за действие, не идва само от чисто логичното твърдение, че ако не пробваш, няма как да видиш, или пък че ще загубиш още един шанс.

Имах една приятелка, която се беше отказала от възможността да отиде на едно интересно място, поради страх от провал...на този фон аз пред нея направих всичко, за да отида, защото нямах нейните страхове, а напротив, голямо желание...и с действията си, без да я убеждавам, я накарах в крайна сметка да отиде...от което и в резултат тя остана доволна.

Струва ми се, че Другият и асоциацията ни с Другият играят изключително важна и съществена роля във формирането на вярата ни за това какво можем да постигнем и оформянето на нашите цели. "Щом тя успя, защо да не успея и аз".

Може би затова хората напредват повече, когато са в група...и това не само заради чистата взаимопомощ и заради конкурентността. Успехът на Другия участва във формирането на нашето собствено усещане за "възможно" и за "посока". В Другите, поне тези от нашия кръг, нашата "група", има част от нашето собствено Аз. Особено тези "себеподобни", с които сме постигнали свободата, спонтанността и откритостта на общуване, предполагаща наличето помежду ни на достатъчно сплав и сечение във възприятията. Техните цели и постижения неизбежно очертават представата ни за очаквана посока и собствени възможности.