Въображението

Когато човек си избира партньор от отсрещния пол, значение имат неща като общи интереси и лични качества. Но винаги има една странна съставка, която те кара да копнееш за присъствието на именно този човек, нещо което оцветява аурата на този човек в твоите очи и оцветява атмосферата, когато си с него.

Не е ли именно въображението и последвалата идеализация, която основава "влюбването" и разграничава "човешкото" чифтосване от животинското?

А не е ли всъщност пак въображението, което ни привлича към определени сфери на интерес и избор на хобита.

Казва се, че човек се отличава от животните по своята рационалност и способност да измисля начини да променя света. Но защо, в личен план, избираме точно определена сфера, а не друга.

Някаква дейност ни "влече", но на фона на рационалните причини, с които го обосноваваме, сякаш има нещо в "аурата" на тези занимания, някаква игра на въображението и идеализация която задържа страстта и интереса.

Сякаш въображението и идеализацията, тези два психични феномена от наглед чисто илюзорнен характер, са всъщност основните и най-важните за съществуването на каквито и да било цели, стремежи и стимул за живот.

Winter Dream

Онзи ден по обяд в офиса чух някакво чуруликане на птички отвън. Беше изгряло слънце и нещо от това ми напомни за пролетта. И в този момент, изключително странно за мен, усетих, че не ми се иска още да е пролет. Наистина странно, при положение, че обикновено хибернирам през зимата и я изчаквам с нетърпение да свърши, за да започне "животът".

Пролетта ми напомня на излизане навън, срещи със света, отвореност. В момента ми харесва да съм скрита в себе си. Да изляза навън, скрита в качулката си. Харесва ми бялото на зимата. Искам да захлупя слушалки с Anouar Brahem и да извървя километри нанякъде, "невидима" сред вятъра и студа. "Le pas du chat noir" е истински наркотик за зимно ползване.

Chris Bowman

Това наистина ме кефи!! Иска ми се да си сложа негови картини по всичките стени вкъщи... но най-вече в спалнята. Дава ми някакво успокояващо чувство и дълбочина. Още невероятни картини са публикувани на Bowman Fine-Art.

Черният лебед

Не всички филми се запомнят. Запомнят се, според мен, предимно тези, които са те докоснали с нещо лично. Истината е, че тази психария ми навя усещане за нещо дебнещо и напълно възможно да се случи.

А не е ли точно така? В един аспект, във филма виждаме лирическа хиперболизация на точно това състояние, когато изпаднеш в силен стрес и си сам. Демоните в главата, които оживяват и могат да те доведат до самоунищожение. Може би затова хората се "гушат" един в друг. Евтиното успокоение е все пак начин да смелиш и преживееш случващото се; да поемеш агресията на околния свят.

Защо съществуват новогодишните пожелания?

Тази Коледа и Нова година почти не получих поздравителни sms-и. Дали това отразява нивото на социалния ми живот напоследък, или e по-скоро глобална тенденция? Ще да има нещо от второто, установявам преди малко, влизайки във Фейсбук, където почти всеки в листа е поставил традиционното масово благопожелание в статуса си... Sms-ите най-вероятно морално остаряват...

Остава ми обаче една друга чуденка... Как...по силата на какво (!) традицията на новогодишните пожелания живее и днес?! В крайна сметка пожеланията ("здраве, късмет" и интерпретации по темата) като цяло си приличат...особено тези "масовите" (отправени от статус във Фейсбук). Какъв е смисълът от тях обаче, защо хората продължават да си изреждат едни и същи думички всяка година?

Дори от чисто еволюционна гледна точка, за да се запази тази традиция, явно има някакъв по-дълбок смисъл. Може би е в проявата на внимание към другия, т.е. имаш още една възможност да отправиш личен приятелски жест. А може би има някакво неявно предаване на положителна енергия, чрез "положителната психологическа настройка" на посланието...Може пък и да е вид споделяне на собственото ни скрито желание за нов старт, нови възможности, които да дойдат с Новата година...