The Initial

"Out of infinite longings rise
finite deeds like weak fountains,
falling back just in time and trembling.
And yet, what otherwise remains silent,
our happy energies—show themselves
in these dancing tears."
Rilke

Passing in, passing by

After all the bruises it feels somehow nice to be so overwhelmed with attention by somebody. Somebody whose company I at least enjoy, even though still not consider compartible.

The human nature is funny with regard to attraction. It seems like you search for some few particular qualities or similarities. Very few indeed, but important. And if there is a hint or evidence you've found them in that person, you start just concentrating on that, filtering out the rest. I wonder how much superficial is all that, or maybe it is simply essential.

Do we people need culture (music, ideas, styles of clothing, styles of behavior) ... in order to be able to feel closer to some of those individuals coexisting by? ...

Съвпадения

Някои съвпадения те поразяват, ако съдържат елементи, които докосват струна в съществото ти. Неотдавна видях в метрото една жена, която ме впечатли с контраста между доста зрялата възраст и младежкото излъчване. Поведението, начинът, по който разгръщаше вестника, облеклото...всичко си пасваше в чаровен синхрон. Приличаше на много деен човеек, който "няма време да остарее". Загледах я дискретно, но явно ме забеляза и успях неволно да я притесня.

Слезе на моята спирка и пое по безлюдните улички на квартала по абсолютно същия маршрут който ежедневно минавам до офиса. Вървях след нея, опитвайки се да спазвам дистанция, почти като преследвач. Малко преди офиса се отби при една будка за вестници и така я отминах.

Не мога да не призная, че ми се иска да изглеждам като нея на нейната възраст. И в същото време се страхувам да не се случи точно това... улисана в работа и проекти след време самотно да крача някъде, с поредната цел която да изпълва изцяло съзнанието ми... да запълва празнината от личните взаимотношения...

За успешните комбинации

Някои музикални парчета са сякаш създадени да се слушат вечер. Например някое "black" парче, което ти навява представа за мистериозни ъгълчета в нощния Ню Йорк. А това ли ще си представи човек, ако го чуе за пръв път през деня, долитащо от вратата на някой магазин?

Изобщо, така както вкуса на храната е най-хубав в синхрон с подходящото вино, изглежда всяка музика се запомня и впечатлява най-много, когато е поднесена в най-специфичния й амбианс. Хубавата музика, акцентирана по този начин, събужда представи и може да доведе до истинско пристрастяване :-)

Living as a fictional character

Sometimes these days when I am sad, I get reminded of an old fascination which a guy once called "living as a fictional character". I'm not sure he meant the same as I do, but the name is very descriptive.

For me it is this feeling when you are alone somewhere and imagine yourself as a character of a novel or a film, and all of your surroundings just as a decor, detached from its usualness and everydayness.

Some places are more compelling for you to feel that way. I used to love it and do it often at the time, and since it's a lonely matter, it made me feel more self-sufficient. Nowadays it's more a way to feel the unusual and the exciting still pending somewhere, despite my life having become settled and defined somehow...

За сложните и простите психични феномени

"Много женски проблеми, пред които са безсилни и най-добрите психиатри лесно могат да бъдат решени от второкласни фризьори."
Мари Тереза Маккарти - американска писателка

Много ми харесва това заключение! Наистина често хората, при това не само жените, са склонни да търсят сложни първопричини и оправдания там, където стои нещо простичко. Съответно, ако има решение, то може да е много по-елементарно и прозаично (често дори най-очевидното, като подобряване на външността и подобряване на клалификацията), отколкото сме искали да си представим.

Ежедневие

Стимули, стимули, стимули... планиране на проекти, учене, трескавост и убиването и във вино и цигари... Паузите, като внезапната тази вечер, не са хубаво нещо... кара да усетиш промъкваща се тъга и празнота...

Въображението

Когато човек си избира партньор от отсрещния пол, значение имат неща като общи интереси и лични качества. Но винаги има една странна съставка, която те кара да копнееш за присъствието на именно този човек, нещо което оцветява аурата на този човек в твоите очи и оцветява атмосферата, когато си с него.

Не е ли именно въображението и последвалата идеализация, която основава "влюбването" и разграничава "човешкото" чифтосване от животинското?

А не е ли всъщност пак въображението, което ни привлича към определени сфери на интерес и избор на хобита.

Казва се, че човек се отличава от животните по своята рационалност и способност да измисля начини да променя света. Но защо, в личен план, избираме точно определена сфера, а не друга.

Някаква дейност ни "влече", но на фона на рационалните причини, с които го обосноваваме, сякаш има нещо в "аурата" на тези занимания, някаква игра на въображението и идеализация която задържа страстта и интереса.

Сякаш въображението и идеализацията, тези два психични феномена от наглед чисто илюзорнен характер, са всъщност основните и най-важните за съществуването на каквито и да било цели, стремежи и стимул за живот.

Winter Dream

Онзи ден по обяд в офиса чух някакво чуруликане на птички отвън. Беше изгряло слънце и нещо от това ми напомни за пролетта. И в този момент, изключително странно за мен, усетих, че не ми се иска още да е пролет. Наистина странно, при положение, че обикновено хибернирам през зимата и я изчаквам с нетърпение да свърши, за да започне "животът".

Пролетта ми напомня на излизане навън, срещи със света, отвореност. В момента ми харесва да съм скрита в себе си. Да изляза навън, скрита в качулката си. Харесва ми бялото на зимата. Искам да захлупя слушалки с Anouar Brahem и да извървя километри нанякъде, "невидима" сред вятъра и студа. "Le pas du chat noir" е истински наркотик за зимно ползване.

Chris Bowman

Това наистина ме кефи!! Иска ми се да си сложа негови картини по всичките стени вкъщи... но най-вече в спалнята. Дава ми някакво успокояващо чувство и дълбочина. Още невероятни картини са публикувани на Bowman Fine-Art.

Черният лебед

Не всички филми се запомнят. Запомнят се, според мен, предимно тези, които са те докоснали с нещо лично. Истината е, че тази психария ми навя усещане за нещо дебнещо и напълно възможно да се случи.

А не е ли точно така? В един аспект, във филма виждаме лирическа хиперболизация на точно това състояние, когато изпаднеш в силен стрес и си сам. Демоните в главата, които оживяват и могат да те доведат до самоунищожение. Може би затова хората се "гушат" един в друг. Евтиното успокоение е все пак начин да смелиш и преживееш случващото се; да поемеш агресията на околния свят.

Защо съществуват новогодишните пожелания?

Тази Коледа и Нова година почти не получих поздравителни sms-и. Дали това отразява нивото на социалния ми живот напоследък, или e по-скоро глобална тенденция? Ще да има нещо от второто, установявам преди малко, влизайки във Фейсбук, където почти всеки в листа е поставил традиционното масово благопожелание в статуса си... Sms-ите най-вероятно морално остаряват...

Остава ми обаче една друга чуденка... Как...по силата на какво (!) традицията на новогодишните пожелания живее и днес?! В крайна сметка пожеланията ("здраве, късмет" и интерпретации по темата) като цяло си приличат...особено тези "масовите" (отправени от статус във Фейсбук). Какъв е смисълът от тях обаче, защо хората продължават да си изреждат едни и същи думички всяка година?

Дори от чисто еволюционна гледна точка, за да се запази тази традиция, явно има някакъв по-дълбок смисъл. Може би е в проявата на внимание към другия, т.е. имаш още една възможност да отправиш личен приятелски жест. А може би има някакво неявно предаване на положителна енергия, чрез "положителната психологическа настройка" на посланието...Може пък и да е вид споделяне на собственото ни скрито желание за нов старт, нови възможности, които да дойдат с Новата година...