Съвпадения

Някои съвпадения те поразяват, ако съдържат елементи, които докосват струна в съществото ти. Неотдавна видях в метрото една жена, която ме впечатли с контраста между доста зрялата възраст и младежкото излъчване. Поведението, начинът, по който разгръщаше вестника, облеклото...всичко си пасваше в чаровен синхрон. Приличаше на много деен човеек, който "няма време да остарее". Загледах я дискретно, но явно ме забеляза и успях неволно да я притесня.

Слезе на моята спирка и пое по безлюдните улички на квартала по абсолютно същия маршрут който ежедневно минавам до офиса. Вървях след нея, опитвайки се да спазвам дистанция, почти като преследвач. Малко преди офиса се отби при една будка за вестници и така я отминах.

Не мога да не призная, че ми се иска да изглеждам като нея на нейната възраст. И в същото време се страхувам да не се случи точно това... улисана в работа и проекти след време самотно да крача някъде, с поредната цел която да изпълва изцяло съзнанието ми... да запълва празнината от личните взаимотношения...

За успешните комбинации

Някои музикални парчета са сякаш създадени да се слушат вечер. Например някое "black" парче, което ти навява представа за мистериозни ъгълчета в нощния Ню Йорк. А това ли ще си представи човек, ако го чуе за пръв път през деня, долитащо от вратата на някой магазин?

Изобщо, така както вкуса на храната е най-хубав в синхрон с подходящото вино, изглежда всяка музика се запомня и впечатлява най-много, когато е поднесена в най-специфичния й амбианс. Хубавата музика, акцентирана по този начин, събужда представи и може да доведе до истинско пристрастяване :-)

Living as a fictional character

Sometimes these days when I am sad, I get reminded of an old fascination which a guy once called "living as a fictional character". I'm not sure he meant the same as I do, but the name is very descriptive.

For me it is this feeling when you are alone somewhere and imagine yourself as a character of a novel or a film, and all of your surroundings just as a decor, detached from its usualness and everydayness.

Some places are more compelling for you to feel that way. I used to love it and do it often at the time, and since it's a lonely matter, it made me feel more self-sufficient. Nowadays it's more a way to feel the unusual and the exciting still pending somewhere, despite my life having become settled and defined somehow...

За сложните и простите психични феномени

"Много женски проблеми, пред които са безсилни и най-добрите психиатри лесно могат да бъдат решени от второкласни фризьори."
Мари Тереза Маккарти - американска писателка

Много ми харесва това заключение! Наистина често хората, при това не само жените, са склонни да търсят сложни първопричини и оправдания там, където стои нещо простичко. Съответно, ако има решение, то може да е много по-елементарно и прозаично (често дори най-очевидното, като подобряване на външността и подобряване на клалификацията), отколкото сме искали да си представим.

Ежедневие

Стимули, стимули, стимули... планиране на проекти, учене, трескавост и убиването и във вино и цигари... Паузите, като внезапната тази вечер, не са хубаво нещо... кара да усетиш промъкваща се тъга и празнота...