I was persistantly getting an IO Error upon all attempts to get https upload with FileReference working on Firefox. And since these's no much info on the web on this issue (rather convictions that it just aint supported or something), let me add my own input on how I fixed it in my case.
Configuration:
--------------
Flex 3.5
Firefox 3.6.10
Apache 2 backend
The reason why it failed
------------------------
My backend server has a self-signed certificate. So in the begining of the https session, the browser shows the warning message for untrusted certificate. Choosing to trust this site's certificate (by adding 'exception' for it in the firefox store) is not enough for Flash to resolve the security issue. You need to:
1) Sign the server cectificate with a CA certificate and import the CA certificate into Firefox CA store. The path is Tools>options>advanced>encryption>view certificates>authorities>import. This way you make Firefox trust the CA and respectively the certificate of your backend server [signed with the CA signature]. The CA certificate can again be self-made, using a tool like OpenSSL.
2) Make sure Flash can access the CA certificate. Flash does not look for certificates in the Firefox store, but in the default CA certificates store. For windows, to make sure certificate info gets there, install the CA certificate with IExplorer under tools>..etc. For Linux, the location is /etc/ssl/certs/ and you should follow the specific system procedure for updating the store.
вторник, 2 ноември 2010 г.
Your Personal Jesus
Който е гледал нощно небе високо горе в планината при ясно време, знае каква невероятна гледка е това. Безбройно много светлинки, и по-ярки, и по-слаби, толкова гъсто населени, че не можеш да не усетиш небето като жив организъм. Не просто обичайния фон отгоре, а повърхността на един наситен далечен свят.
Толкова е лесно да разбереш в този момент защо древния човек е одушевявал небето и си го е представял обитавано от особени приказни същества. При това същества с вероятно по-силно и сигурно присъствие на този свят от нас. Как иначе би могъл да се чувства древният човек на Земята, освен като на гости... Във всеки момент може да се случи нещо заплашително, като грандиозна буря, без ясна причина. Човекът не е знаел "правилата" и е бил като на "чужда" територия. А интуитивно му е заложено да очаква, че някой, някаква сила, все пак определя правилата.
Вродената склонност към одушевяване, в комбинация с вродения егоцентризъм лесно водят до допускането, че "това там", което определя правилата, знае за нас, усеща постъпките ни и може да ни накаже и изгони, ако поиска.
Тези неща ли наистина основават човешката вяра във висши създания, в Богове? Това ли е религиозното чувство?
В днешно време е актуална темата за преосмисляне на религията. От една страна, науката е оборила идеите за одушевени властващи сили над света. От друга, хората продължават да имат нужда от Нещо, което науката единстствено не може да замести.
Kакво всъщност е религията? Какво означава тя за искрено вярващия? Има ли елементи на "религиозност" в някои дейности на съвременния агностично настроен човек? Може би в изкуството? В любовта, в науката, в ритуалите? Актуален въпрос и маркер за самоанализиране.
Толкова е лесно да разбереш в този момент защо древния човек е одушевявал небето и си го е представял обитавано от особени приказни същества. При това същества с вероятно по-силно и сигурно присъствие на този свят от нас. Как иначе би могъл да се чувства древният човек на Земята, освен като на гости... Във всеки момент може да се случи нещо заплашително, като грандиозна буря, без ясна причина. Човекът не е знаел "правилата" и е бил като на "чужда" територия. А интуитивно му е заложено да очаква, че някой, някаква сила, все пак определя правилата.
Вродената склонност към одушевяване, в комбинация с вродения егоцентризъм лесно водят до допускането, че "това там", което определя правилата, знае за нас, усеща постъпките ни и може да ни накаже и изгони, ако поиска.
Тези неща ли наистина основават човешката вяра във висши създания, в Богове? Това ли е религиозното чувство?
В днешно време е актуална темата за преосмисляне на религията. От една страна, науката е оборила идеите за одушевени властващи сили над света. От друга, хората продължават да имат нужда от Нещо, което науката единстствено не може да замести.
Kакво всъщност е религията? Какво означава тя за искрено вярващия? Има ли елементи на "религиозност" в някои дейности на съвременния агностично настроен човек? Може би в изкуството? В любовта, в науката, в ритуалите? Актуален въпрос и маркер за самоанализиране.
петък, 29 октомври 2010 г.
Per A. Thorvaldsens
Много ми харесват тези акварели. Артистът използва някаква специфична техника. За пръв път виждам точно такава. Получава се хем ... "семпло", изчистено, хем завършено!
Ети и линк към нещата на Per A. Thorvaldsens.
Ети и линк към нещата на Per A. Thorvaldsens.
понеделник, 6 септември 2010 г.
Stefan Bleekrode
Най-добре се наслаждавам на една приятна и зареждаща остановка, когато съм сама. Компанията е удоволствие от друг тип, който оценяваш когато имаш нужда от нея.
Случайно намерих картини на художник, който мисля е болен от същата болест - да извлича удоволствие от самотно съзерцание на един природен или градски пейзаж.
Иска ти се да гледаш по-дълго някои картинки и си мечтаеш. Отваря се усещането за изчистен паралелен свят на самотни усещания: нищо друго, освен тази привлекателност и мистичност на заобикалящата атмосфера не съществува.
Има още по-интересни изображения, които са достъпни на страницата на художника.
Случайно намерих картини на художник, който мисля е болен от същата болест - да извлича удоволствие от самотно съзерцание на един природен или градски пейзаж.
Иска ти се да гледаш по-дълго някои картинки и си мечтаеш. Отваря се усещането за изчистен паралелен свят на самотни усещания: нищо друго, освен тази привлекателност и мистичност на заобикалящата атмосфера не съществува.
Има още по-интересни изображения, които са достъпни на страницата на художника.
четвъртък, 12 август 2010 г.
Facebook banalities
Тези дни отново ми прави впечатление как "харесванията", които получавам или давам във Фейсбук за съдържание отразяват не толкова реалното харесване на публикуваното, колкото отношението към публикуващия. Това не е абсолютно общовалидно, но е вярно в много от случаите.
Коментираш към новопубликуван фото-албум, музикален клип, статус или друго съдържание като жест на внимание и съпричастност към някого, с когото искаш да
поддържаш контакт. Първостепенен е жеста, отношението, докато самото съдържание обикновено не блести с оригиналност.
Не би трябвало да се учудвам, просто отбелязвам различието между форма и реалност. На пръв поглед списъкът от постове изглежда като особен вид медия, стентабло с групово авторство, което преглеждаш така, както преглеждаш сутрешния си вестник. И можеш да дадеш лично отношение към съдържанието, чрез коментар или харесване.
Но реално отношението ти и участието ти са избирателни, подчинени на основната цел за изграждане и поддържане на взаимотношения...на едно определено и ограничено ниво, разбира се.
Коментираш към новопубликуван фото-албум, музикален клип, статус или друго съдържание като жест на внимание и съпричастност към някого, с когото искаш да
поддържаш контакт. Първостепенен е жеста, отношението, докато самото съдържание обикновено не блести с оригиналност.
Не би трябвало да се учудвам, просто отбелязвам различието между форма и реалност. На пръв поглед списъкът от постове изглежда като особен вид медия, стентабло с групово авторство, което преглеждаш така, както преглеждаш сутрешния си вестник. И можеш да дадеш лично отношение към съдържанието, чрез коментар или харесване.
Но реално отношението ти и участието ти са избирателни, подчинени на основната цел за изграждане и поддържане на взаимотношения...на едно определено и ограничено ниво, разбира се.
понеделник, 26 юли 2010 г.
"Страна на чудесата за непукисти и Краят на света" на Харуки Мураками - кратък коментар
Тази книга ми достави удоволствието познато от детските книжки навремето - потапянето в един специфичен, въображаем свят. Не че това е нетипично преживяване на литературата по принцип. Но в тази книга има много типична приказност, един стилизиран свят с привкус на мистичност, сюреализъм, символи от приказки и истории от далечни отминали времена, усещане на границата на съзнателно и на мистично подсъзнателно, като в картина на Giorgio de Chiricо.
Направи ми впечатление освен това едно хедонистично вглъбяване на моменти в дребни субективни усещания - жаждата за сън в последните часове от изморителния ден и потапянето в него накрая...жаждата за релаксиращия ефект на уискито и удоволствието от него са описани така, че чак примамват да опиташ... Интровертни субективни преживявания, които те задържат в усещането за затворено лично пространство.
Такъв е, за мен специално, и Градът. То е като сън наяве..., заради сюреалистичното усещане. Зима, студени бели пространства, неколцина хора само и всеки персонаж стилизиран, представен единствено чрез ролята си в приказката, в една статична, в конфликт с никого роля; ненатоварващ с присъствието си, с Другостта си. Героят на романа спи през деня и гледа света само привечер или в облачни дни ... всичко това оставя впечатление за една ненатоварена от външния свят затвореност и интровертност... всичко се случва в познатото лично пространство, разширено да приеме едни непроменливи неколцина персонажи, Часовникова Кула, Река и Гора, оградени от стената на Града.
Направи ми впечатление освен това едно хедонистично вглъбяване на моменти в дребни субективни усещания - жаждата за сън в последните часове от изморителния ден и потапянето в него накрая...жаждата за релаксиращия ефект на уискито и удоволствието от него са описани така, че чак примамват да опиташ... Интровертни субективни преживявания, които те задържат в усещането за затворено лично пространство.
Такъв е, за мен специално, и Градът. То е като сън наяве..., заради сюреалистичното усещане. Зима, студени бели пространства, неколцина хора само и всеки персонаж стилизиран, представен единствено чрез ролята си в приказката, в една статична, в конфликт с никого роля; ненатоварващ с присъствието си, с Другостта си. Героят на романа спи през деня и гледа света само привечер или в облачни дни ... всичко това оставя впечатление за една ненатоварена от външния свят затвореност и интровертност... всичко се случва в познатото лично пространство, разширено да приеме едни непроменливи неколцина персонажи, Часовникова Кула, Река и Гора, оградени от стената на Града.
понеделник, 5 юли 2010 г.
Библейската история в "Марма, Мириам" на Теодора Димова
Заглавието на книгата и корицата ми изглеждаха някак странни, далечни и студени. Не знаех какво да очаквам и дали ще ми пасне на моментната настройка, затова, след началните страници, изпитах някакво облегчение и уюта на познатото когато установих, че книгата пресъздава Библейската история, историята на Исус, с всичките известни съпътстващи персонажи и познати развръзки, изложена в един по-приемствен, емоционален, литературен вариант.
Може да се каже, че героите в историята оживяват; представяш си ги като реални хора, с характери и чувства...истински литературни персонажи. В същото време се запазва формата на разказ от 3-то лице; всички образи са предадени чрез думите на разказващия, което оставя някаква дистанция, така че историята да не заприлича съвсем на художестена литература, а все още с усещане за библейско повествование.
Събитията се разгръщат, появяват се герой след герой, всеки открояващ се с някаква индивидуалност и вълнения и поемащ на свой ред трагичната си участ. Именно трагична.
Впечатли ме акцентът върху трагизма в битието на тези хора. Успоредно с предреченото страдание на Исус, над всеки един от приближените му има виснал, предвещан трагизъм. Всеки от тях е осъден да завърши пътя си в страдание...дошло като неизменна, съпътстваща част от привилегията да са избрани.
Какъв беше смисълът на цялото това страдание? Не мога да претендирам да разбирам дълбокия смисъл на тези древни истории. Това, което усещам, за себе си, е че четивото е сякаш предназначено за страдащите и съдържа една специфична привлекателност за тях.
Ако ти страдаш и губиш надежда и смисъл, получаваш последна опора и успокоение във вглъбяването и идентификацията с трагичната участ на персонажите - на светите хора, първите повяврали на Исус. Всеки от тях е представен като обикновен човек с недостатъци, живеещ в съмнения и клонящ към трагичния си залез. И все пак животът им е окачествен като смислен, основоположен от това, че са направили определен избор.
Гледната точка върху страданието се променя - в тази светлина то може да изглежда достойно и не обезсмисля живота на човек, при наличие на вътрешна морална опора. Което не изключва възможността за фалшиво чувство за морално превъзходство, но това е вече друга история...
Може да се каже, че героите в историята оживяват; представяш си ги като реални хора, с характери и чувства...истински литературни персонажи. В същото време се запазва формата на разказ от 3-то лице; всички образи са предадени чрез думите на разказващия, което оставя някаква дистанция, така че историята да не заприлича съвсем на художестена литература, а все още с усещане за библейско повествование.
Събитията се разгръщат, появяват се герой след герой, всеки открояващ се с някаква индивидуалност и вълнения и поемащ на свой ред трагичната си участ. Именно трагична.
Впечатли ме акцентът върху трагизма в битието на тези хора. Успоредно с предреченото страдание на Исус, над всеки един от приближените му има виснал, предвещан трагизъм. Всеки от тях е осъден да завърши пътя си в страдание...дошло като неизменна, съпътстваща част от привилегията да са избрани.
Какъв беше смисълът на цялото това страдание? Не мога да претендирам да разбирам дълбокия смисъл на тези древни истории. Това, което усещам, за себе си, е че четивото е сякаш предназначено за страдащите и съдържа една специфична привлекателност за тях.
Ако ти страдаш и губиш надежда и смисъл, получаваш последна опора и успокоение във вглъбяването и идентификацията с трагичната участ на персонажите - на светите хора, първите повяврали на Исус. Всеки от тях е представен като обикновен човек с недостатъци, живеещ в съмнения и клонящ към трагичния си залез. И все пак животът им е окачествен като смислен, основоположен от това, че са направили определен избор.
Гледната точка върху страданието се променя - в тази светлина то може да изглежда достойно и не обезсмисля живота на човек, при наличие на вътрешна морална опора. Което не изключва възможността за фалшиво чувство за морално превъзходство, но това е вече друга история...
Абонамент за:
Публикации (Atom)