Онзи ден по обяд в офиса чух някакво чуруликане на птички отвън. Беше изгряло слънце и нещо от това ми напомни за пролетта. И в този момент, изключително странно за мен, усетих, че не ми се иска още да е пролет. Наистина странно, при положение, че обикновено хибернирам през зимата и я изчаквам с нетърпение да свърши, за да започне "животът".
Пролетта ми напомня на излизане навън, срещи със света, отвореност. В момента ми харесва да съм скрита в себе си. Да изляза навън, скрита в качулката си. Харесва ми бялото на зимата. Искам да захлупя слушалки с Anouar Brahem и да извървя километри нанякъде, "невидима" сред вятъра и студа. "Le pas du chat noir" е истински наркотик за зимно ползване.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар