Не всички филми се запомнят. Запомнят се, според мен, предимно тези, които са те докоснали с нещо лично. Истината е, че тази психария ми навя усещане за нещо дебнещо и напълно възможно да се случи.
А не е ли точно така? В един аспект, във филма виждаме лирическа хиперболизация на точно това състояние, когато изпаднеш в силен стрес и си сам. Демоните в главата, които оживяват и могат да те доведат до самоунищожение. Може би затова хората се "гушат" един в друг. Евтиното успокоение е все пак начин да смелиш и преживееш случващото се; да поемеш агресията на околния свят.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар