Когато човек си избира партньор от отсрещния пол, значение имат неща като общи интереси и лични качества. Но винаги има една странна съставка, която те кара да копнееш за присъствието на именно този човек, нещо което оцветява аурата на този човек в твоите очи и оцветява атмосферата, когато си с него.
Не е ли именно въображението и последвалата идеализация, която основава "влюбването" и разграничава "човешкото" чифтосване от животинското?
А не е ли всъщност пак въображението, което ни привлича към определени сфери на интерес и избор на хобита.
Казва се, че човек се отличава от животните по своята рационалност и способност да измисля начини да променя света. Но защо, в личен план, избираме точно определена сфера, а не друга.
Някаква дейност ни "влече", но на фона на рационалните причини, с които го обосноваваме, сякаш има нещо в "аурата" на тези занимания, някаква игра на въображението и идеализация която задържа страстта и интереса.
Сякаш въображението и идеализацията, тези два психични феномена от наглед чисто илюзорнен характер, са всъщност основните и най-важните за съществуването на каквито и да било цели, стремежи и стимул за живот.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар