Манипулация

Гледайки неотдавна прословутия Zeitgeist, ми се наби следното впечатление: Не може ли този филм да бъде обвинен в същия порок, срещу който сам се противопоставя: манипулативността.

Нямам предвид конкретните изводи на филма, а по-скоро стила, в който се представят. Непоклатимата увереност, с която се избира и обявява даден извод на базата на по-общи предпоставки.

Например защо наблюденията за общ символизъм в религиите да водят директно до извода, че последните са измислени именно за целите върху които филмът се фокусира? Не че не е вероятно, но определено заключението не е толкова очевидно.

Може би избраната медия (филм) налага стегнато и директно изложение... Наистина още много стегнати кратки разкази могат да се направят, а крайното разсъждение остава за аудиторията.

Как да развиеш способност за критична преценка на целия този материал. Хрумна ми, че за това ще помогне и съзнанието за някои класически и неостаряващи методи за манипулация. Може би са поизтъркани, но за себе си бих ги обобщила.

1. Замаскиране на агресия чрез изиграване на позицията на жертвата.

"Налага ми се да се защитя."

2. Подсилване на тези чрез позоваване до авторитет - някой, на когото публиката има доверие и(ли) симпатизира.

Например с привличането на хора на изкуството за защита на кампании.

3. Мотивиране към действие чрез пробуждане на вътрешни желания.

Желания като стремежа за себереализация. Например лицето, което на съзнателно ниво защитава аргументирано целите на каузата, но на още едно успоредно ниво ликува, че прави нещо важно и значимо. Че е носител на промени, които надхвърлят неговото лично съществуване... Или пък, че се е преместил от обикновеното си съществуване към обществото на определени хора.