За символизма в общуването

Да си открит и искрен е неоспорим идеал. Винаги съм си мислeла, че част от съзряването ми е да се науча да бъда все по-открита, да не изкривявам в комуникацията несъзнателно фактите, да бъда в комфорт с истината, да представям във всеки момент "себе си". Нещата обаче не са толкова еднозначни. Комуникацията изисква и дипломация и преценка за отсрещната позиция.

Неизбежният елемент на "актьорство" не е задължително неискреност, а по-точно необходимост да изразиш посланието на комунакацията по начин, който да е подходящ за получателя и за ситуацията. Един вид подбор на изразните средства.

Например, питаш близък как е преминало дадено важно събитие, като всъщност не се интересуваш конкретно от събитието, а искаш да му покажеш своята ангажираност и съпричастност. Т.е. при комуникацията, във всеки един момент, съзнателно или не, подбираш изразни средства под някаква обща цел, за да предадеш послание, както и обратното, поведението ти е винаги повлияно от целта на посланието ти.

Т.е. един низ от съзнателно или несъзнателно подбрани изразни средства са нещо като символи за предаване на съобщение в по-общ план. В зависимост от съзнанието ни за силата на символите може да създадем нещо като игра, при която по много фин начин да предаваме съобщения. На най-основно ниво ние постоянно и по необходимост "изиграваме" послания и позиции.

Макар това да изглежда в противовес с откритостта, по същество не е манипулативност, доколкото просто подбираме изразните средства. Но същия принцип - за символизма на изразните средства, способността им да действат не пряко, а чрез непряко внушение - би трябвало да е основен и за манипулацията.