Някои съвпадения те поразяват, ако съдържат елементи, които докосват струна в съществото ти. Неотдавна видях в метрото една жена, която ме впечатли с контраста между доста зрялата възраст и младежкото излъчване. Поведението, начинът, по който разгръщаше вестника, облеклото...всичко си пасваше в чаровен синхрон. Приличаше на много деен човеек, който "няма време да остарее". Загледах я дискретно, но явно ме забеляза и успях неволно да я притесня.
Слезе на моята спирка и пое по безлюдните улички на квартала по абсолютно същия маршрут който ежедневно минавам до офиса. Вървях след нея, опитвайки се да спазвам дистанция, почти като преследвач. Малко преди офиса се отби при една будка за вестници и така я отминах.
Не мога да не призная, че ми се иска да изглеждам като нея на нейната възраст. И в същото време се страхувам да не се случи точно това... улисана в работа и проекти след време самотно да крача някъде, с поредната цел която да изпълва изцяло съзнанието ми... да запълва празнината от личните взаимотношения...
сряда, 23 февруари 2011 г.
петък, 11 февруари 2011 г.
За успешните комбинации
Някои музикални парчета са сякаш създадени да се слушат вечер. Например някое "black" парче, което ти навява представа за мистериозни ъгълчета в нощния Ню Йорк. А това ли ще си представи човек, ако го чуе за пръв път през деня, долитащо от вратата на някой магазин?
Изобщо, така както вкуса на храната е най-хубав в синхрон с подходящото вино, изглежда всяка музика се запомня и впечатлява най-много, когато е поднесена в най-специфичния й амбианс. Хубавата музика, акцентирана по този начин, събужда представи и може да доведе до истинско пристрастяване :-)
Изобщо, така както вкуса на храната е най-хубав в синхрон с подходящото вино, изглежда всяка музика се запомня и впечатлява най-много, когато е поднесена в най-специфичния й амбианс. Хубавата музика, акцентирана по този начин, събужда представи и може да доведе до истинско пристрастяване :-)
понеделник, 7 февруари 2011 г.
Living as a fictional character
Sometimes these days when I am sad, I get reminded of an old fascination which a guy once called "living as a fictional character". I'm not sure he meant the same as I do, but the name is very descriptive.
For me it is this feeling when you are alone somewhere and imagine yourself as a character of a novel or a film, and all of your surroundings just as a decor, detached from its usualness and everydayness.
Some places are more compelling for you to feel that way. I used to love it and do it often at the time, and since it's a lonely matter, it made me feel more self-sufficient. Nowadays it's more a way to feel the unusual and the exciting still pending somewhere, despite my life having become settled and defined somehow...
For me it is this feeling when you are alone somewhere and imagine yourself as a character of a novel or a film, and all of your surroundings just as a decor, detached from its usualness and everydayness.
Some places are more compelling for you to feel that way. I used to love it and do it often at the time, and since it's a lonely matter, it made me feel more self-sufficient. Nowadays it's more a way to feel the unusual and the exciting still pending somewhere, despite my life having become settled and defined somehow...
За сложните и простите психични феномени
"Много женски проблеми, пред които са безсилни и най-добрите психиатри лесно могат да бъдат решени от второкласни фризьори."
Мари Тереза Маккарти - американска писателка
Много ми харесва това заключение! Наистина често хората, при това не само жените, са склонни да търсят сложни първопричини и оправдания там, където стои нещо простичко. Съответно, ако има решение, то може да е много по-елементарно и прозаично (често дори най-очевидното, като подобряване на външността и подобряване на клалификацията), отколкото сме искали да си представим.
Мари Тереза Маккарти - американска писателка
Много ми харесва това заключение! Наистина често хората, при това не само жените, са склонни да търсят сложни първопричини и оправдания там, където стои нещо простичко. Съответно, ако има решение, то може да е много по-елементарно и прозаично (често дори най-очевидното, като подобряване на външността и подобряване на клалификацията), отколкото сме искали да си представим.
петък, 4 февруари 2011 г.
Ежедневие
Стимули, стимули, стимули... планиране на проекти, учене, трескавост и убиването и във вино и цигари... Паузите, като внезапната тази вечер, не са хубаво нещо... кара да усетиш промъкваща се тъга и празнота...
петък, 28 януари 2011 г.
Въображението
Когато човек си избира партньор от отсрещния пол, значение имат неща като общи интереси и лични качества. Но винаги има една странна съставка, която те кара да копнееш за присъствието на именно този човек, нещо което оцветява аурата на този човек в твоите очи и оцветява атмосферата, когато си с него.
Не е ли именно въображението и последвалата идеализация, която основава "влюбването" и разграничава "човешкото" чифтосване от животинското?
А не е ли всъщност пак въображението, което ни привлича към определени сфери на интерес и избор на хобита.
Казва се, че човек се отличава от животните по своята рационалност и способност да измисля начини да променя света. Но защо, в личен план, избираме точно определена сфера, а не друга.
Някаква дейност ни "влече", но на фона на рационалните причини, с които го обосноваваме, сякаш има нещо в "аурата" на тези занимания, някаква игра на въображението и идеализация която задържа страстта и интереса.
Сякаш въображението и идеализацията, тези два психични феномена от наглед чисто илюзорнен характер, са всъщност основните и най-важните за съществуването на каквито и да било цели, стремежи и стимул за живот.
Не е ли именно въображението и последвалата идеализация, която основава "влюбването" и разграничава "човешкото" чифтосване от животинското?
А не е ли всъщност пак въображението, което ни привлича към определени сфери на интерес и избор на хобита.
Казва се, че човек се отличава от животните по своята рационалност и способност да измисля начини да променя света. Но защо, в личен план, избираме точно определена сфера, а не друга.
Някаква дейност ни "влече", но на фона на рационалните причини, с които го обосноваваме, сякаш има нещо в "аурата" на тези занимания, някаква игра на въображението и идеализация която задържа страстта и интереса.
Сякаш въображението и идеализацията, тези два психични феномена от наглед чисто илюзорнен характер, са всъщност основните и най-важните за съществуването на каквито и да било цели, стремежи и стимул за живот.
понеделник, 24 януари 2011 г.
Winter Dream
Онзи ден по обяд в офиса чух някакво чуруликане на птички отвън. Беше изгряло слънце и нещо от това ми напомни за пролетта. И в този момент, изключително странно за мен, усетих, че не ми се иска още да е пролет. Наистина странно, при положение, че обикновено хибернирам през зимата и я изчаквам с нетърпение да свърши, за да започне "животът".
Пролетта ми напомня на излизане навън, срещи със света, отвореност. В момента ми харесва да съм скрита в себе си. Да изляза навън, скрита в качулката си. Харесва ми бялото на зимата. Искам да захлупя слушалки с Anouar Brahem и да извървя километри нанякъде, "невидима" сред вятъра и студа. "Le pas du chat noir" е истински наркотик за зимно ползване.
Пролетта ми напомня на излизане навън, срещи със света, отвореност. В момента ми харесва да съм скрита в себе си. Да изляза навън, скрита в качулката си. Харесва ми бялото на зимата. Искам да захлупя слушалки с Anouar Brahem и да извървя километри нанякъде, "невидима" сред вятъра и студа. "Le pas du chat noir" е истински наркотик за зимно ползване.
Абонамент за:
Публикации (Atom)