"Out of infinite longings rise
finite deeds like weak fountains,
falling back just in time and trembling.
And yet, what otherwise remains silent,
our happy energies—show themselves
in these dancing tears."
Rilke
сряда, 30 март 2011 г.
вторник, 29 март 2011 г.
Passing in, passing by
After all the bruises it feels somehow nice to be so overwhelmed with attention by somebody. Somebody whose company I at least enjoy, even though still not consider compartible.
The human nature is funny with regard to attraction. It seems like you search for some few particular qualities or similarities. Very few indeed, but important. And if there is a hint or evidence you've found them in that person, you start just concentrating on that, filtering out the rest. I wonder how much superficial is all that, or maybe it is simply essential.
Do we people need culture (music, ideas, styles of clothing, styles of behavior) ... in order to be able to feel closer to some of those individuals coexisting by? ...
The human nature is funny with regard to attraction. It seems like you search for some few particular qualities or similarities. Very few indeed, but important. And if there is a hint or evidence you've found them in that person, you start just concentrating on that, filtering out the rest. I wonder how much superficial is all that, or maybe it is simply essential.
Do we people need culture (music, ideas, styles of clothing, styles of behavior) ... in order to be able to feel closer to some of those individuals coexisting by? ...
сряда, 23 февруари 2011 г.
Съвпадения
Някои съвпадения те поразяват, ако съдържат елементи, които докосват струна в съществото ти. Неотдавна видях в метрото една жена, която ме впечатли с контраста между доста зрялата възраст и младежкото излъчване. Поведението, начинът, по който разгръщаше вестника, облеклото...всичко си пасваше в чаровен синхрон. Приличаше на много деен човеек, който "няма време да остарее". Загледах я дискретно, но явно ме забеляза и успях неволно да я притесня.
Слезе на моята спирка и пое по безлюдните улички на квартала по абсолютно същия маршрут който ежедневно минавам до офиса. Вървях след нея, опитвайки се да спазвам дистанция, почти като преследвач. Малко преди офиса се отби при една будка за вестници и така я отминах.
Не мога да не призная, че ми се иска да изглеждам като нея на нейната възраст. И в същото време се страхувам да не се случи точно това... улисана в работа и проекти след време самотно да крача някъде, с поредната цел която да изпълва изцяло съзнанието ми... да запълва празнината от личните взаимотношения...
Слезе на моята спирка и пое по безлюдните улички на квартала по абсолютно същия маршрут който ежедневно минавам до офиса. Вървях след нея, опитвайки се да спазвам дистанция, почти като преследвач. Малко преди офиса се отби при една будка за вестници и така я отминах.
Не мога да не призная, че ми се иска да изглеждам като нея на нейната възраст. И в същото време се страхувам да не се случи точно това... улисана в работа и проекти след време самотно да крача някъде, с поредната цел която да изпълва изцяло съзнанието ми... да запълва празнината от личните взаимотношения...
петък, 11 февруари 2011 г.
За успешните комбинации
Някои музикални парчета са сякаш създадени да се слушат вечер. Например някое "black" парче, което ти навява представа за мистериозни ъгълчета в нощния Ню Йорк. А това ли ще си представи човек, ако го чуе за пръв път през деня, долитащо от вратата на някой магазин?
Изобщо, така както вкуса на храната е най-хубав в синхрон с подходящото вино, изглежда всяка музика се запомня и впечатлява най-много, когато е поднесена в най-специфичния й амбианс. Хубавата музика, акцентирана по този начин, събужда представи и може да доведе до истинско пристрастяване :-)
Изобщо, така както вкуса на храната е най-хубав в синхрон с подходящото вино, изглежда всяка музика се запомня и впечатлява най-много, когато е поднесена в най-специфичния й амбианс. Хубавата музика, акцентирана по този начин, събужда представи и може да доведе до истинско пристрастяване :-)
понеделник, 7 февруари 2011 г.
Living as a fictional character
Sometimes these days when I am sad, I get reminded of an old fascination which a guy once called "living as a fictional character". I'm not sure he meant the same as I do, but the name is very descriptive.
For me it is this feeling when you are alone somewhere and imagine yourself as a character of a novel or a film, and all of your surroundings just as a decor, detached from its usualness and everydayness.
Some places are more compelling for you to feel that way. I used to love it and do it often at the time, and since it's a lonely matter, it made me feel more self-sufficient. Nowadays it's more a way to feel the unusual and the exciting still pending somewhere, despite my life having become settled and defined somehow...
For me it is this feeling when you are alone somewhere and imagine yourself as a character of a novel or a film, and all of your surroundings just as a decor, detached from its usualness and everydayness.
Some places are more compelling for you to feel that way. I used to love it and do it often at the time, and since it's a lonely matter, it made me feel more self-sufficient. Nowadays it's more a way to feel the unusual and the exciting still pending somewhere, despite my life having become settled and defined somehow...
За сложните и простите психични феномени
"Много женски проблеми, пред които са безсилни и най-добрите психиатри лесно могат да бъдат решени от второкласни фризьори."
Мари Тереза Маккарти - американска писателка
Много ми харесва това заключение! Наистина често хората, при това не само жените, са склонни да търсят сложни първопричини и оправдания там, където стои нещо простичко. Съответно, ако има решение, то може да е много по-елементарно и прозаично (често дори най-очевидното, като подобряване на външността и подобряване на клалификацията), отколкото сме искали да си представим.
Мари Тереза Маккарти - американска писателка
Много ми харесва това заключение! Наистина често хората, при това не само жените, са склонни да търсят сложни първопричини и оправдания там, където стои нещо простичко. Съответно, ако има решение, то може да е много по-елементарно и прозаично (често дори най-очевидното, като подобряване на външността и подобряване на клалификацията), отколкото сме искали да си представим.
петък, 4 февруари 2011 г.
Ежедневие
Стимули, стимули, стимули... планиране на проекти, учене, трескавост и убиването и във вино и цигари... Паузите, като внезапната тази вечер, не са хубаво нещо... кара да усетиш промъкваща се тъга и празнота...
петък, 28 януари 2011 г.
Въображението
Когато човек си избира партньор от отсрещния пол, значение имат неща като общи интереси и лични качества. Но винаги има една странна съставка, която те кара да копнееш за присъствието на именно този човек, нещо което оцветява аурата на този човек в твоите очи и оцветява атмосферата, когато си с него.
Не е ли именно въображението и последвалата идеализация, която основава "влюбването" и разграничава "човешкото" чифтосване от животинското?
А не е ли всъщност пак въображението, което ни привлича към определени сфери на интерес и избор на хобита.
Казва се, че човек се отличава от животните по своята рационалност и способност да измисля начини да променя света. Но защо, в личен план, избираме точно определена сфера, а не друга.
Някаква дейност ни "влече", но на фона на рационалните причини, с които го обосноваваме, сякаш има нещо в "аурата" на тези занимания, някаква игра на въображението и идеализация която задържа страстта и интереса.
Сякаш въображението и идеализацията, тези два психични феномена от наглед чисто илюзорнен характер, са всъщност основните и най-важните за съществуването на каквито и да било цели, стремежи и стимул за живот.
Не е ли именно въображението и последвалата идеализация, която основава "влюбването" и разграничава "човешкото" чифтосване от животинското?
А не е ли всъщност пак въображението, което ни привлича към определени сфери на интерес и избор на хобита.
Казва се, че човек се отличава от животните по своята рационалност и способност да измисля начини да променя света. Но защо, в личен план, избираме точно определена сфера, а не друга.
Някаква дейност ни "влече", но на фона на рационалните причини, с които го обосноваваме, сякаш има нещо в "аурата" на тези занимания, някаква игра на въображението и идеализация която задържа страстта и интереса.
Сякаш въображението и идеализацията, тези два психични феномена от наглед чисто илюзорнен характер, са всъщност основните и най-важните за съществуването на каквито и да било цели, стремежи и стимул за живот.
понеделник, 24 януари 2011 г.
Winter Dream
Онзи ден по обяд в офиса чух някакво чуруликане на птички отвън. Беше изгряло слънце и нещо от това ми напомни за пролетта. И в този момент, изключително странно за мен, усетих, че не ми се иска още да е пролет. Наистина странно, при положение, че обикновено хибернирам през зимата и я изчаквам с нетърпение да свърши, за да започне "животът".
Пролетта ми напомня на излизане навън, срещи със света, отвореност. В момента ми харесва да съм скрита в себе си. Да изляза навън, скрита в качулката си. Харесва ми бялото на зимата. Искам да захлупя слушалки с Anouar Brahem и да извървя километри нанякъде, "невидима" сред вятъра и студа. "Le pas du chat noir" е истински наркотик за зимно ползване.
Пролетта ми напомня на излизане навън, срещи със света, отвореност. В момента ми харесва да съм скрита в себе си. Да изляза навън, скрита в качулката си. Харесва ми бялото на зимата. Искам да захлупя слушалки с Anouar Brahem и да извървя километри нанякъде, "невидима" сред вятъра и студа. "Le pas du chat noir" е истински наркотик за зимно ползване.
сряда, 19 януари 2011 г.
Chris Bowman
Това наистина ме кефи!! Иска ми се да си сложа негови картини по всичките стени вкъщи... но най-вече в спалнята. Дава ми някакво успокояващо чувство и дълбочина. Още невероятни картини са публикувани на Bowman Fine-Art.
понеделник, 17 януари 2011 г.
Черният лебед
Не всички филми се запомнят. Запомнят се, според мен, предимно тези, които са те докоснали с нещо лично. Истината е, че тази психария ми навя усещане за нещо дебнещо и напълно възможно да се случи.
А не е ли точно така? В един аспект, във филма виждаме лирическа хиперболизация на точно това състояние, когато изпаднеш в силен стрес и си сам. Демоните в главата, които оживяват и могат да те доведат до самоунищожение. Може би затова хората се "гушат" един в друг. Евтиното успокоение е все пак начин да смелиш и преживееш случващото се; да поемеш агресията на околния свят.
А не е ли точно така? В един аспект, във филма виждаме лирическа хиперболизация на точно това състояние, когато изпаднеш в силен стрес и си сам. Демоните в главата, които оживяват и могат да те доведат до самоунищожение. Може би затова хората се "гушат" един в друг. Евтиното успокоение е все пак начин да смелиш и преживееш случващото се; да поемеш агресията на околния свят.
събота, 1 януари 2011 г.
Защо съществуват новогодишните пожелания?
Тази Коледа и Нова година почти не получих поздравителни sms-и. Дали това отразява нивото на социалния ми живот напоследък, или e по-скоро глобална тенденция? Ще да има нещо от второто, установявам преди малко, влизайки във Фейсбук, където почти всеки в листа е поставил традиционното масово благопожелание в статуса си... Sms-ите най-вероятно морално остаряват...
Остава ми обаче една друга чуденка... Как...по силата на какво (!) традицията на новогодишните пожелания живее и днес?! В крайна сметка пожеланията ("здраве, късмет" и интерпретации по темата) като цяло си приличат...особено тези "масовите" (отправени от статус във Фейсбук). Какъв е смисълът от тях обаче, защо хората продължават да си изреждат едни и същи думички всяка година?
Дори от чисто еволюционна гледна точка, за да се запази тази традиция, явно има някакъв по-дълбок смисъл. Може би е в проявата на внимание към другия, т.е. имаш още една възможност да отправиш личен приятелски жест. А може би има някакво неявно предаване на положителна енергия, чрез "положителната психологическа настройка" на посланието...Може пък и да е вид споделяне на собственото ни скрито желание за нов старт, нови възможности, които да дойдат с Новата година...
Остава ми обаче една друга чуденка... Как...по силата на какво (!) традицията на новогодишните пожелания живее и днес?! В крайна сметка пожеланията ("здраве, късмет" и интерпретации по темата) като цяло си приличат...особено тези "масовите" (отправени от статус във Фейсбук). Какъв е смисълът от тях обаче, защо хората продължават да си изреждат едни и същи думички всяка година?
Дори от чисто еволюционна гледна точка, за да се запази тази традиция, явно има някакъв по-дълбок смисъл. Може би е в проявата на внимание към другия, т.е. имаш още една възможност да отправиш личен приятелски жест. А може би има някакво неявно предаване на положителна енергия, чрез "положителната психологическа настройка" на посланието...Може пък и да е вид споделяне на собственото ни скрито желание за нов старт, нови възможности, които да дойдат с Новата година...
вторник, 2 ноември 2010 г.
How to get Flex file upload over SSL work on Mozilla
I was persistantly getting an IO Error upon all attempts to get https upload with FileReference working on Firefox. And since these's no much info on the web on this issue (rather convictions that it just aint supported or something), let me add my own input on how I fixed it in my case.
Configuration:
--------------
Flex 3.5
Firefox 3.6.10
Apache 2 backend
The reason why it failed
------------------------
My backend server has a self-signed certificate. So in the begining of the https session, the browser shows the warning message for untrusted certificate. Choosing to trust this site's certificate (by adding 'exception' for it in the firefox store) is not enough for Flash to resolve the security issue. You need to:
1) Sign the server cectificate with a CA certificate and import the CA certificate into Firefox CA store. The path is Tools>options>advanced>encryption>view certificates>authorities>import. This way you make Firefox trust the CA and respectively the certificate of your backend server [signed with the CA signature]. The CA certificate can again be self-made, using a tool like OpenSSL.
2) Make sure Flash can access the CA certificate. Flash does not look for certificates in the Firefox store, but in the default CA certificates store. For windows, to make sure certificate info gets there, install the CA certificate with IExplorer under tools>..etc. For Linux, the location is /etc/ssl/certs/ and you should follow the specific system procedure for updating the store.
Configuration:
--------------
Flex 3.5
Firefox 3.6.10
Apache 2 backend
The reason why it failed
------------------------
My backend server has a self-signed certificate. So in the begining of the https session, the browser shows the warning message for untrusted certificate. Choosing to trust this site's certificate (by adding 'exception' for it in the firefox store) is not enough for Flash to resolve the security issue. You need to:
1) Sign the server cectificate with a CA certificate and import the CA certificate into Firefox CA store. The path is Tools>options>advanced>encryption>view certificates>authorities>import. This way you make Firefox trust the CA and respectively the certificate of your backend server [signed with the CA signature]. The CA certificate can again be self-made, using a tool like OpenSSL.
2) Make sure Flash can access the CA certificate. Flash does not look for certificates in the Firefox store, but in the default CA certificates store. For windows, to make sure certificate info gets there, install the CA certificate with IExplorer under tools>..etc. For Linux, the location is /etc/ssl/certs/ and you should follow the specific system procedure for updating the store.
Your Personal Jesus
Който е гледал нощно небе високо горе в планината при ясно време, знае каква невероятна гледка е това. Безбройно много светлинки, и по-ярки, и по-слаби, толкова гъсто населени, че не можеш да не усетиш небето като жив организъм. Не просто обичайния фон отгоре, а повърхността на един наситен далечен свят.
Толкова е лесно да разбереш в този момент защо древния човек е одушевявал небето и си го е представял обитавано от особени приказни същества. При това същества с вероятно по-силно и сигурно присъствие на този свят от нас. Как иначе би могъл да се чувства древният човек на Земята, освен като на гости... Във всеки момент може да се случи нещо заплашително, като грандиозна буря, без ясна причина. Човекът не е знаел "правилата" и е бил като на "чужда" територия. А интуитивно му е заложено да очаква, че някой, някаква сила, все пак определя правилата.
Вродената склонност към одушевяване, в комбинация с вродения егоцентризъм лесно водят до допускането, че "това там", което определя правилата, знае за нас, усеща постъпките ни и може да ни накаже и изгони, ако поиска.
Тези неща ли наистина основават човешката вяра във висши създания, в Богове? Това ли е религиозното чувство?
В днешно време е актуална темата за преосмисляне на религията. От една страна, науката е оборила идеите за одушевени властващи сили над света. От друга, хората продължават да имат нужда от Нещо, което науката единстствено не може да замести.
Kакво всъщност е религията? Какво означава тя за искрено вярващия? Има ли елементи на "религиозност" в някои дейности на съвременния агностично настроен човек? Може би в изкуството? В любовта, в науката, в ритуалите? Актуален въпрос и маркер за самоанализиране.
Толкова е лесно да разбереш в този момент защо древния човек е одушевявал небето и си го е представял обитавано от особени приказни същества. При това същества с вероятно по-силно и сигурно присъствие на този свят от нас. Как иначе би могъл да се чувства древният човек на Земята, освен като на гости... Във всеки момент може да се случи нещо заплашително, като грандиозна буря, без ясна причина. Човекът не е знаел "правилата" и е бил като на "чужда" територия. А интуитивно му е заложено да очаква, че някой, някаква сила, все пак определя правилата.
Вродената склонност към одушевяване, в комбинация с вродения егоцентризъм лесно водят до допускането, че "това там", което определя правилата, знае за нас, усеща постъпките ни и може да ни накаже и изгони, ако поиска.
Тези неща ли наистина основават човешката вяра във висши създания, в Богове? Това ли е религиозното чувство?
В днешно време е актуална темата за преосмисляне на религията. От една страна, науката е оборила идеите за одушевени властващи сили над света. От друга, хората продължават да имат нужда от Нещо, което науката единстствено не може да замести.
Kакво всъщност е религията? Какво означава тя за искрено вярващия? Има ли елементи на "религиозност" в някои дейности на съвременния агностично настроен човек? Може би в изкуството? В любовта, в науката, в ритуалите? Актуален въпрос и маркер за самоанализиране.
петък, 29 октомври 2010 г.
Per A. Thorvaldsens
Много ми харесват тези акварели. Артистът използва някаква специфична техника. За пръв път виждам точно такава. Получава се хем ... "семпло", изчистено, хем завършено!
Ети и линк към нещата на Per A. Thorvaldsens.
Ети и линк към нещата на Per A. Thorvaldsens.
понеделник, 6 септември 2010 г.
Stefan Bleekrode
Най-добре се наслаждавам на една приятна и зареждаща остановка, когато съм сама. Компанията е удоволствие от друг тип, който оценяваш когато имаш нужда от нея.
Случайно намерих картини на художник, който мисля е болен от същата болест - да извлича удоволствие от самотно съзерцание на един природен или градски пейзаж.
Иска ти се да гледаш по-дълго някои картинки и си мечтаеш. Отваря се усещането за изчистен паралелен свят на самотни усещания: нищо друго, освен тази привлекателност и мистичност на заобикалящата атмосфера не съществува.
Има още по-интересни изображения, които са достъпни на страницата на художника.
Случайно намерих картини на художник, който мисля е болен от същата болест - да извлича удоволствие от самотно съзерцание на един природен или градски пейзаж.
Иска ти се да гледаш по-дълго някои картинки и си мечтаеш. Отваря се усещането за изчистен паралелен свят на самотни усещания: нищо друго, освен тази привлекателност и мистичност на заобикалящата атмосфера не съществува.
Има още по-интересни изображения, които са достъпни на страницата на художника.
четвъртък, 12 август 2010 г.
Facebook banalities
Тези дни отново ми прави впечатление как "харесванията", които получавам или давам във Фейсбук за съдържание отразяват не толкова реалното харесване на публикуваното, колкото отношението към публикуващия. Това не е абсолютно общовалидно, но е вярно в много от случаите.
Коментираш към новопубликуван фото-албум, музикален клип, статус или друго съдържание като жест на внимание и съпричастност към някого, с когото искаш да
поддържаш контакт. Първостепенен е жеста, отношението, докато самото съдържание обикновено не блести с оригиналност.
Не би трябвало да се учудвам, просто отбелязвам различието между форма и реалност. На пръв поглед списъкът от постове изглежда като особен вид медия, стентабло с групово авторство, което преглеждаш така, както преглеждаш сутрешния си вестник. И можеш да дадеш лично отношение към съдържанието, чрез коментар или харесване.
Но реално отношението ти и участието ти са избирателни, подчинени на основната цел за изграждане и поддържане на взаимотношения...на едно определено и ограничено ниво, разбира се.
Коментираш към новопубликуван фото-албум, музикален клип, статус или друго съдържание като жест на внимание и съпричастност към някого, с когото искаш да
поддържаш контакт. Първостепенен е жеста, отношението, докато самото съдържание обикновено не блести с оригиналност.
Не би трябвало да се учудвам, просто отбелязвам различието между форма и реалност. На пръв поглед списъкът от постове изглежда като особен вид медия, стентабло с групово авторство, което преглеждаш така, както преглеждаш сутрешния си вестник. И можеш да дадеш лично отношение към съдържанието, чрез коментар или харесване.
Но реално отношението ти и участието ти са избирателни, подчинени на основната цел за изграждане и поддържане на взаимотношения...на едно определено и ограничено ниво, разбира се.
понеделник, 26 юли 2010 г.
"Страна на чудесата за непукисти и Краят на света" на Харуки Мураками - кратък коментар
Тази книга ми достави удоволствието познато от детските книжки навремето - потапянето в един специфичен, въображаем свят. Не че това е нетипично преживяване на литературата по принцип. Но в тази книга има много типична приказност, един стилизиран свят с привкус на мистичност, сюреализъм, символи от приказки и истории от далечни отминали времена, усещане на границата на съзнателно и на мистично подсъзнателно, като в картина на Giorgio de Chiricо.
Направи ми впечатление освен това едно хедонистично вглъбяване на моменти в дребни субективни усещания - жаждата за сън в последните часове от изморителния ден и потапянето в него накрая...жаждата за релаксиращия ефект на уискито и удоволствието от него са описани така, че чак примамват да опиташ... Интровертни субективни преживявания, които те задържат в усещането за затворено лично пространство.
Такъв е, за мен специално, и Градът. То е като сън наяве..., заради сюреалистичното усещане. Зима, студени бели пространства, неколцина хора само и всеки персонаж стилизиран, представен единствено чрез ролята си в приказката, в една статична, в конфликт с никого роля; ненатоварващ с присъствието си, с Другостта си. Героят на романа спи през деня и гледа света само привечер или в облачни дни ... всичко това оставя впечатление за една ненатоварена от външния свят затвореност и интровертност... всичко се случва в познатото лично пространство, разширено да приеме едни непроменливи неколцина персонажи, Часовникова Кула, Река и Гора, оградени от стената на Града.
Направи ми впечатление освен това едно хедонистично вглъбяване на моменти в дребни субективни усещания - жаждата за сън в последните часове от изморителния ден и потапянето в него накрая...жаждата за релаксиращия ефект на уискито и удоволствието от него са описани така, че чак примамват да опиташ... Интровертни субективни преживявания, които те задържат в усещането за затворено лично пространство.
Такъв е, за мен специално, и Градът. То е като сън наяве..., заради сюреалистичното усещане. Зима, студени бели пространства, неколцина хора само и всеки персонаж стилизиран, представен единствено чрез ролята си в приказката, в една статична, в конфликт с никого роля; ненатоварващ с присъствието си, с Другостта си. Героят на романа спи през деня и гледа света само привечер или в облачни дни ... всичко това оставя впечатление за една ненатоварена от външния свят затвореност и интровертност... всичко се случва в познатото лично пространство, разширено да приеме едни непроменливи неколцина персонажи, Часовникова Кула, Река и Гора, оградени от стената на Града.
понеделник, 5 юли 2010 г.
Библейската история в "Марма, Мириам" на Теодора Димова
Заглавието на книгата и корицата ми изглеждаха някак странни, далечни и студени. Не знаех какво да очаквам и дали ще ми пасне на моментната настройка, затова, след началните страници, изпитах някакво облегчение и уюта на познатото когато установих, че книгата пресъздава Библейската история, историята на Исус, с всичките известни съпътстващи персонажи и познати развръзки, изложена в един по-приемствен, емоционален, литературен вариант.
Може да се каже, че героите в историята оживяват; представяш си ги като реални хора, с характери и чувства...истински литературни персонажи. В същото време се запазва формата на разказ от 3-то лице; всички образи са предадени чрез думите на разказващия, което оставя някаква дистанция, така че историята да не заприлича съвсем на художестена литература, а все още с усещане за библейско повествование.
Събитията се разгръщат, появяват се герой след герой, всеки открояващ се с някаква индивидуалност и вълнения и поемащ на свой ред трагичната си участ. Именно трагична.
Впечатли ме акцентът върху трагизма в битието на тези хора. Успоредно с предреченото страдание на Исус, над всеки един от приближените му има виснал, предвещан трагизъм. Всеки от тях е осъден да завърши пътя си в страдание...дошло като неизменна, съпътстваща част от привилегията да са избрани.
Какъв беше смисълът на цялото това страдание? Не мога да претендирам да разбирам дълбокия смисъл на тези древни истории. Това, което усещам, за себе си, е че четивото е сякаш предназначено за страдащите и съдържа една специфична привлекателност за тях.
Ако ти страдаш и губиш надежда и смисъл, получаваш последна опора и успокоение във вглъбяването и идентификацията с трагичната участ на персонажите - на светите хора, първите повяврали на Исус. Всеки от тях е представен като обикновен човек с недостатъци, живеещ в съмнения и клонящ към трагичния си залез. И все пак животът им е окачествен като смислен, основоположен от това, че са направили определен избор.
Гледната точка върху страданието се променя - в тази светлина то може да изглежда достойно и не обезсмисля живота на човек, при наличие на вътрешна морална опора. Което не изключва възможността за фалшиво чувство за морално превъзходство, но това е вече друга история...
Може да се каже, че героите в историята оживяват; представяш си ги като реални хора, с характери и чувства...истински литературни персонажи. В същото време се запазва формата на разказ от 3-то лице; всички образи са предадени чрез думите на разказващия, което оставя някаква дистанция, така че историята да не заприлича съвсем на художестена литература, а все още с усещане за библейско повествование.
Събитията се разгръщат, появяват се герой след герой, всеки открояващ се с някаква индивидуалност и вълнения и поемащ на свой ред трагичната си участ. Именно трагична.
Впечатли ме акцентът върху трагизма в битието на тези хора. Успоредно с предреченото страдание на Исус, над всеки един от приближените му има виснал, предвещан трагизъм. Всеки от тях е осъден да завърши пътя си в страдание...дошло като неизменна, съпътстваща част от привилегията да са избрани.
Какъв беше смисълът на цялото това страдание? Не мога да претендирам да разбирам дълбокия смисъл на тези древни истории. Това, което усещам, за себе си, е че четивото е сякаш предназначено за страдащите и съдържа една специфична привлекателност за тях.
Ако ти страдаш и губиш надежда и смисъл, получаваш последна опора и успокоение във вглъбяването и идентификацията с трагичната участ на персонажите - на светите хора, първите повяврали на Исус. Всеки от тях е представен като обикновен човек с недостатъци, живеещ в съмнения и клонящ към трагичния си залез. И все пак животът им е окачествен като смислен, основоположен от това, че са направили определен избор.
Гледната точка върху страданието се променя - в тази светлина то може да изглежда достойно и не обезсмисля живота на човек, при наличие на вътрешна морална опора. Което не изключва възможността за фалшиво чувство за морално превъзходство, но това е вече друга история...
неделя, 14 март 2010 г.
За неведомите пътища на мотивацията: Аз и Другият
Да вземем ситуацията, когато човек иска да свърши нещо, но безверието в положителния резултат му пречи дори да опита. Странно е по какви пътища тогава съдбата може все пак да успее да го мотивира. Предчувствието за успех, което би могло да те накара да се надигнеш за действие, не идва само от чисто логичното твърдение, че ако не пробваш, няма как да видиш, или пък че ще загубиш още един шанс.
Имах една приятелка, която се беше отказала от възможността да отиде на едно интересно място, поради страх от провал...на този фон аз пред нея направих всичко, за да отида, защото нямах нейните страхове, а напротив, голямо желание...и с действията си, без да я убеждавам, я накарах в крайна сметка да отиде...от което и в резултат тя остана доволна.
Струва ми се, че Другият и асоциацията ни с Другият играят изключително важна и съществена роля във формирането на вярата ни за това какво можем да постигнем и оформянето на нашите цели. "Щом тя успя, защо да не успея и аз".
Може би затова хората напредват повече, когато са в група...и това не само заради чистата взаимопомощ и заради конкурентността. Успехът на Другия участва във формирането на нашето собствено усещане за "възможно" и за "посока". В Другите, поне тези от нашия кръг, нашата "група", има част от нашето собствено Аз. Особено тези "себеподобни", с които сме постигнали свободата, спонтанността и откритостта на общуване, предполагаща наличето помежду ни на достатъчно сплав и сечение във възприятията. Техните цели и постижения неизбежно очертават представата ни за очаквана посока и собствени възможности.
Имах една приятелка, която се беше отказала от възможността да отиде на едно интересно място, поради страх от провал...на този фон аз пред нея направих всичко, за да отида, защото нямах нейните страхове, а напротив, голямо желание...и с действията си, без да я убеждавам, я накарах в крайна сметка да отиде...от което и в резултат тя остана доволна.
Струва ми се, че Другият и асоциацията ни с Другият играят изключително важна и съществена роля във формирането на вярата ни за това какво можем да постигнем и оформянето на нашите цели. "Щом тя успя, защо да не успея и аз".
Може би затова хората напредват повече, когато са в група...и това не само заради чистата взаимопомощ и заради конкурентността. Успехът на Другия участва във формирането на нашето собствено усещане за "възможно" и за "посока". В Другите, поне тези от нашия кръг, нашата "група", има част от нашето собствено Аз. Особено тези "себеподобни", с които сме постигнали свободата, спонтанността и откритостта на общуване, предполагаща наличето помежду ни на достатъчно сплав и сечение във възприятията. Техните цели и постижения неизбежно очертават представата ни за очаквана посока и собствени възможности.
Абонамент за:
Публикации (Atom)